Page 208 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Вечерта на същия ден Вълкадин заспа рано в одаята, в

която спеше и Стойко Глог. По някое време обаче се съ-
буди. Казаното от Боян за орехите и децата на смъртта не
му даваше мира. Поради тая причина момчето стана и из-
лезе от одаята. Намери се на ходника и сетне се запъти от-
ново към ореха в двора.

Там обаче видя една сянка. Сянката на Боян.
Вълкадин замря на място – надяваше се, че слепият ста-
рец няма да усети присъствието му. Искаше да види какво
ще прави оня сам и посред нощ.

Боян постоя известно време близо до ореха. Все така се
подпираше на дебелата си дрянова тояга. И няколко мига
по-късно тръгна с решителна и бърза крачка. Сякаш закъс-
няваше за среща с някого. И като мина портите на манас-

тира, излезе извън стените му и продължи напред, навли-
зайки в тъмните сенки на дъбовия лес.
Вълкадин изчака някое време, та да може оня да се от-
далечи достатъчно. После тръгна след него, стараейки се да

не издава никакъв шум.
И вървяха дълго. Все покрай коритото на отдавна пре-
съхналата река. И накрая стигнаха място, което на Вълка-
дин вече бе познато – двата големи каменни моста.
Момчето се скри зад едно дърво и остана там да гледа

това, което щеше да направи Боян.

206