Page 205 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

– Трябва да предупредя останалите да се готвят за

битка! – каза Стойко Глог.
– Не! – отсече Боян. – Искам всички да се скриете в
одаите и никой да не излиза навън!
Боян вече не говореше тъй бавно и спокойно. Бе изнер-
вен. Гласът му трепереше и думите излизаха бързо от устата

му. Трябваше по-скоро да убеди Стойко Глог да се подчини
на волята му.
– Приех ви отново в манастира. Дойдохте да дирите
помощ от мен. Ако искаш такава, Стойко, ще правиш как-

вото кажа! – продължи Боян.
– Ще погинем всички… Кажи ми една причина Кара
Фейзи да не изгори манастира, докато ние се крием и стоим
безучастно в одаите му!

– Не се ли скриете, тогава ще погинете.
Шумът от копитата на хилядите коне на кърджалиите
дойде изведнъж. Звучеше като вълна, която постепенно за-
лива цялата гора.

– Всички да се приберат по одаите и да не се показват!
– викна им Стойко Глог, който явно бе решил да послуша
Боян. – Ще пазите тишина и няма да излизате, докато не
кажа!
Някои от по-младите хайдути се позачудиха дали да

сторят това, що им бе наредено от стария таксидиот. Накрая
обаче всички изпълниха заръката му. Мъжете се забързаха

203