Page 201 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

а до него – сандъче с пясък. И както многосвещникът, така

и сандъчето бяха покрити с дебел пласт разтопен восък.
И близо до Боян бе Стойко Глог.
Боян запали една свещ и каза на дядото на Вълкадин:
– Ела, Стойко. Помогни ми.
Стойко Глог пристъпи напред с думите:

– Тук съм, Бояне.
И Боян, като извади една свещ, запали я и рече на
Стойко Глог:
– Много време мина, откакто напуснахте манастира.

Оттогава всеки ден паля свещ и се моля за душите на всеки
един от вас. Ала никой не идваше да ме види, та аз не знаех
що се случва с вас. И с годините почнах да се питам дали
тоя, за когото се моля, е все още жив или е вече сред мърт-

вите? Дали свещта, която държа в ръцете си, трябва да я
закрепя за многосвещника, или трябва да я забуча в пясъка,
дето изпълва сандъка долу – за мъртвите? Жив ли бе тоя
човек, или не – нямаше как да зная. Затова за всекиго палех

по две свещи. И се молех за него първо така сякаш тоя човек
бе още сред живите, а по-сетне – сякаш се молех за спасе-
нието на душата на един покойник.
Боян замълча за известно време. Продължаваше да
държи свещта в лявата си ръка.

На Вълкадин му стана жал за тоя сляп старец, като раз-
бра, че никой от близките му, за чието спасение той сам се

199