Page 202 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

бе молил в продължение на години, не бе идвал ни веднъж

при него.
Сетне Боян пак заговори. И каза на Стойко Глог:
– Сега обаче ти си тук. И ти, за разлика от мене, знаеш
кой е жив и кой – не… Тая свещ, дето държа в ръцете си, е
за Радивоя Бераински.

– Жив е – рече Стойко Глог. – Тук е. В манастира е.
И Боян закрепи горящата свещ за многосвещника, та се
прекръсти. Сетне запали друга и пита:
– Стоя Гарчин?

– Кърджалиите го убиха вчера край реката.
Свещта за Стоя Гарчин Боян забучи долу в пясъка.
– Вергил?
– Добре е. И той е тук.

И свещта за Вергил отиде при тия за живите.
– Тричко Селишки?
– Спомина се преди време – чумата му отне живота.
Както и на много други хора.

Това се повтори много пъти. Боян казваше име, а
Стойко – дали човекът е жив, или не.
И повечето от свещите, които Боян запали, отидоха
долу при пясъка. Далеч по-малко бяха закрепени за многос-
вещника.

Последните две свещи, които слепият старец запали, ги
сложи направо при тия за живите, без да пита Стойко за
имена. И като ги сложи, каза:

200