Page 200 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Понеже дочу яростно цвилене на коне и тропот на ко-

пита – идеха отвъд стените на манастира. Траеха едва ня-
колко мига, след което изведнъж спряха, та отново настана
гробна тишина. Тя бе нарушена по-сетне от други едни
звуци, идещи от одаите и горния ходник на манастира – гла-
сове на деца, които шепнеха нещо на непознат за Вълкадин

език. И тия деца като че си подхвърляха орехи – Вълкадин
чуваше такива да тропат по дървения под. Няколко ореха
дори се търкулнаха от одаите и тропайки по ходника, пад-
наха в двора и в близост до момчето. Вълкадин се наведе да

вземе един от орехите, но като протегна ръката си, извед-
нъж се събуди.
Нужни му бяха няколко мига, за да осъзнае, че вече е
излязъл от съня си. Не можеше да проумее това видение,

дето му се яви, ала не го мисли много.
Огледа се. Слънцето вече бе високо на небосвода. Наб-
лижаваше пладне. Някои от хайдутите все още шетаха из
двора. Вълкадин хвърли един поглед на параклиса – вратата

бе открехната. Някой бе влязъл при Боян и Кръстан.
Вълкадин стана и също отиде до храма. Влезе вътре.
Кръстан лежеше все така на масата. Спеше спокойно –
раните му бяха почистени и затворени. А до олтара беше
Боян. Оставил рабоша в краката си, бе застанал пред ико-

ните на Богородица с Младенеца и тая на Свети Мина. И
между иконите и Боян стоеше висок кръгъл многосвещник,

198