Page 195 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

– искали да се присмеят над съдбата му. Слепият Самсон

обаче не можел да върви сам – за ръка го водело едно
момче, което му показвало пътя. И Самсон му рекъл: „За-
веди ме да напипам стълбовете, на които се крепи домът,
та да се облегна на тях“. Момчето тъй и сторило. И Сам-
сон, като сграбчил колоните, викнал към Бог, та му рекъл:

„Господи Боже, спомни си за мене и дай ми само още вед-
нъж предишната сила!” И Господ отвърнал на молбата му.
Почувствал се отново толкова силен, колкото преди, Сам-
сон съборил колоните и покривът над храма, в който се на-

мирали той и хилядите филистимци, рухнал върху главите
им… Така тоя ден загинал силният Самсон – назореят с из-
бодени очи, който загубил силата си заради любовта си към
една жена и на когото същата тая сила била върната от Гос-

под в последните мигове от живота му, когато му била най-
потребна.
Завършил историята си за Самсон, Боян пое към двора
и Вълкадин го последва.

Отвътре още по-ясно личаха опожарените части на све-
тата обител. На места ходниците бяха почернени – пожар
ги бе горил, та дървото изглеждаше сякаш щеше да рухне
всеки момент.
Ала там – в средата на двора бе параклисът и той бе

непокътнат.
И стар орех с широк ствол и корени, разцепили иначе
покрития с каменни плочи под, извисяваше огромната си

193