Page 193 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

А Вълкадин, като стигна портата, остана под свода ѝ –

вниманието му бе привлечено от стенописите – древни,
стари стенописи, които на места бяха унищожени от вла-
гата и времето. И под тях личаха дори други, още по-стари
пластове рисунки. И тия стенописи, Вълкадин видя, изоб-
разяваха историята на дългокос мъж, надарен с огромна

сила. На едно от изображенията мъжът погубваше лъв с
голи ръце. А ето, друг един стенопис показваше как същият
този мъж отнема животите на тридесет мъже. Ала имаше и
други едни рисунки по стените – на тях дългокосият бе с

красива жена. И бе добър с нея. И на следващия стенопис
същата тая жена му отрязваше дългите коси. По-нататък ри-
сунките липсваха – стенописите бяха разрушени и бе запа-
зен само последният такъв. На него мъжът бе с къса коса и

избодени очи и рушеше колоните на древен храм.
Вълкадин остана известно време загледан в тия рису-
нъци, а навлизащите в двора на светата обител хайдути и
таксидиоти минаваха покрай него като поток и не се спи-

раха ни за миг. Единствен Боян – незнайно как, бе усетил,
че Вълкадин се бе спрял на портата, загледан в стенописите.
И старецът, като се обърна към Вълкадин, заговори му,
та му разказа историята, що бе изобразена на стените:
– Самсон, син на Маноне, бил назорей – то ще рече, че

бил надарен от Бог с неземна сила, която се криела в дъл-
гата му коса, и поради това тя не бивало нивга да бъде от-

191