Page 189 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Тя не бе съвсем като сопите на останалите таксидиоти.

От тях се различаваше по това, че по нея личаха знаци, вря-
зани дълбоко в кората ѝ. Тъй Вълкадин бе виждал старите
хора в селото да отбелязват на пръчки задачите, що имаха
да вършат през деня, а като ги свършеха, обелваха кората
на мястото, където е била отбелязана вече свършената за-

дача, та да я отметнат. И на тия пръчки старите хора им ви-
каха рабоши.
И като гледаше тоягата на Боян, Вълкадин си мислеше,
че тя е точно като рабош, в чиято кора са изписани задачите,

които старецът имаше да върши. И като му мина тая мисъл
през главата, Вълкадин се вгледа по-добре в резките.
Мъчно му беше в тъмното да ги различи добре. Ала видя,
че в долния край кората на тоягата бе обелена – то ще рече,

че задачата е била свършена. Но въпреки това резките про-
дължаваха да личат по оголеното дърво – две големи та-
кива, които се събираха под ъгъл и напомняха мост. А по-
нагоре от тоя знак личаха други два знака – там обаче ко-

рата на рабоша не бе обелена и то значеше, че тия задачи
тепърва трябваше да бъдат изпълнени. И над оголената
кора и знака за мост Вълкадин видя в дряновата кора резки,
които наподобяваха вълча глава. Над вълчата глава пък бе
третият знак – и той, подобно втория, изобразяваше жи-

вотно, та бе приличен на конска глава. И около конската
глава личаха пламъци.

187