Page 188 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

– Зная кога в гората броди жена и кога – мъж. И мога

да доловя стъпките на едно само момче, що върви сред сто-
тици мъже посред нощ!
Боян се спря.
Обърна се към Вълкадин. Пита го:
– Кой си ти?

– Вълкадин се казвам. Син съм на Деспа и Радомир от
Мисловщица.
– Коя Деспа? Циганката?
– Да.

Боян се доближи още повече до Вълкадин. И с десни-
цата си опипа лицето му. Сетне каза:
– Ти си храненик.
Вълкадин не проумя как Боян успя да разбере, че Деспа

не е негова майка. Получи отговор на тоя въпрос няколко
мига по-сетне. Понеже Боян рече:
– Познавам Деспа.
– Тя е мъртва – каза му Вълкадин.

С десницата, с която допреди малко само опипа лицето
на Вълкадин, Боян стори кръстния знак и каза:
– Мир на праха ѝ.
– Не я погребахме – каза Вълкадин. – Тялото ѝ остана
в гората.

– Значи такава е била Божията воля – рече Боян.
Погледът на Вълкадин се спря на дряновата тояга на
стареца.

186