Page 191 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

много хора в Изнебол кабасъ да говорят, че тоя Боян, когото

сега следваме, е същият този Боян Магесника…
– Това са само хорски приказки, Живко.
– Но си ги чувал?
– Чувал съм ги.
– И въпреки това ще продължим да го следваме?

– Стойко Глог му има вяра. Значи и ние трябва.

ВЪЛКАДИН
Манастирът „Свети Мина“ бе разположен на едно въз-

вишение досами пресъхналото речно корито.
Белите му стени израснаха изведнъж пред очите на
Вълкадин.
Като че се появиха от нищото подобно привидение в

тъмното. От тях струеше бледа синкава светлина, която
придаваше на обителта призрачен вид. Тя самата бе пуста.
От нито един от прозорците не идеше светлина. Одаите
бяха празни и тъмни. И от лекия вятър, който духаше в тая

част на дъбовия лес, проскърцваха не само тежките клони,
но и дървените врати и също такива капаци на манастира.
Като че вътре в светата обител бродеха духове.
И Вълкадин видя нещо, което привлече неговото вни-
мание, но което обаче за таксидиотите и хайдутите не бе

чудно и ново. Понеже голяма част от стените на манастира
бяха опожарени. Някои от тях бяха на места дори срутени.

189