Page 192 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 192
Васил Попов
И Вълкадин с право си помисли, че манастирът неведнъж е
бил нападан от кърджалии.
Но бе устоял на набезите им.
Друго обаче бе това, което придаваше на обителта дори
по-призрачен и злокобен вид, и то бе ето какво.
Стените на „Свети Мина“ бяха обградени от забити
дълбоко в земята дървени колове. И на тия колове висяха
бели конски черепи. Червеите и мухите отдавна бяха изяли
месата им. По някои от тях бяха прораснали мъхове и ли-
шеи. По всичко личеше, че са на това място от много време.
– Още ли ги държиш? – пита Стойко Глог Боян и в
гласа му се долавяше неодобрение.
– Още – рече му само Боян.
От Деспа Вълкадин знаеше, че конски череп, набучен
на кол пред оградата на двора, пази къщата от зли сили. И
тия конски черепи трябваше да пазят манастира.
Като ги гледаше, Вълкадин си мислеше, че „Свети
Мина“ е необикновен манастир – също като слепия старец,
който единствен бе останал да се грижи за него.
Пръв към портите на светата обител пое Боян. И като
ги стигна, отвори ги, та даде знак на останалите да влязат.
По това време вече се развиделяваше – скоро слънцето
щеше да изгрее.
И хайдутите и таксидиотите започнаха да влизат един
по един в двора на манастира.
190
