Page 187 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

И като го стори, отвърна на молбата на Стойко с ду-

мите:
– Манастирът не е мой, а Негов дом, Стойко. Всички
са добре дошли. Кой съм аз, че да не ви допусна в него?
И тръгнаха – все на юг и покрай бреговете на пресъх-
налата река.

Изпървом най-отпред вървеше Боян, почуквайки с дря-
новата си тояга по камъните пред себе си. Сетне обаче Въл-
кадин разбра, че както Стойко Глог, така и старите такси-
диоти и повечето от младите хайдути знаеха пътя към ма-

настира. Понеже някои от тях изпревариха слепеца – ня-
маха нужда той да ги води.
Мина още време – двата каменни моста останаха далеч
зад гърбовете им.

И Боян пак заговори.
И каза:
– Познавам стъпките на всяка твар, що пълзи по тая
земя и в тая гора. Знам кога сърна разравя шумата в дъбра-

вата и кога вълк я дебне. Знам и кога на клоните каца бухал
и кога – орел… Ето, чу ли бухала?
Вълкадин наистина чу размах на криле – едва доловим.
Ала нищо не видя. И не можеше да разбере на кого гово-
реше Боян.

А слепият продължи:

185