Page 184 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

щяха да се срутят. Като че тоя мост бе построен от хора,

опитали се да повторят сътвореното от ръцете на тия, що
бяха направили първия. Сякаш е трябвало двете съоръже-
ния да си приличат и едното да бъде като огледално на дру-
гото. Ала то не бе така.
Имаше в тия два моста нещо призрачно и мистично, ко-

ето караше кожата на Вълкадин да настръхва. Той не раз-
бираше причината, поради която бяха изградени те и то на
това място. Сам се питаше защо е било нужно да бъдат пос-
троени такива две съоръжения, водещи до острова по сре-

дата на коритото, вместо да бъде направен един само мост
по-надолу, който да свързва директно двата бряга на тая и
без това отдавна пресъхнала река. Също така Вълкадин за-
беляза в гората малка пътечка. И тя не водеше към мосто-

вете, а направо слизаше през коритото и между камъните,
та продължаваше към отсрещния бряг.
А пътека към мостовете нямаше. И между камъните им
растеше трева.

Види се, никой никога не бе използвал тия два каменни
моста. Нужда от тях нямаше и като че никога не бе имало
такава.
И хайдутите и таксидиотите, водени от Стойко Глог,
като стигнаха каменните мостове, спряха се.

И изпод втория мост – тоя, дето изглеждаше като че ще
се срути всеки момент, се появи една сянка. Тя се роди от
гъстия мрак, а сетне бавно израсна пред очите на Вълкадин.

182