Page 181 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 181
ОКОТО НА ВЪЛКА
Али бег, жаден за мъст и ядосан задето бе допуснал да
бъде победен от старите таксидиоти край реката, извика на
баща си:
– Всичките са в гората! Да влезем и да ги избием до
крак! Или да запалим корията!
Без да сваля поглед от старите дъбове пред себе си,
Кара Фейзи каза преспокойно:
– Нито ще влизате в тая гора, нито ще я палите.
– Защо? – пита Али бег.
Кара Фейзи не отговори. Даде само ново нареждане на
хората си:
– Искам да я обградите цялата и да я вардите.
ВЪЛКАДИН
– Защо спряха? – тоя въпрос зададе един от по-мла-
дите хайдути, когото останалите наричаха Велизар.
Същото се питаше и Вълкадин.
Като се обърна, видя зад себе си сенките на хилядите
кърджалии и техните коне, които по незнайна причина от-
казваха да навлязат в тая гора, в която по него време се на-
мираха хората на Кръстан войвода.
– Не зная защо се спряха – рече Стойко Глог на Вели-
зар. – Но каквато и да е причината, трябва да се радваме, че
така стана.
– Господ ни помогна! – обади се Деслав.
Останалите таксидиоти и хайдути се прекръстиха.
179