Page 181 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 181

ОКОТО НА ВЪЛКА

                  Али бег, жаден за мъст и ядосан задето бе допуснал да

              бъде победен от старите таксидиоти край реката, извика на
              баща си:
                  –  Всичките са в гората! Да влезем и да ги избием до
              крак! Или да запалим корията!
                  Без  да  сваля  поглед  от  старите  дъбове  пред  себе  си,

              Кара Фейзи каза преспокойно:
                  –  Нито ще влизате в тая гора, нито ще я палите.
                  –  Защо? – пита Али бег.
                  Кара Фейзи не отговори. Даде само ново нареждане на

              хората си:
                  –  Искам да я обградите цялата и да я вардите.

                  ВЪЛКАДИН

                  –  Защо спряха? – тоя въпрос зададе един от по-мла-
              дите хайдути, когото останалите наричаха Велизар.
                  Същото се питаше и Вълкадин.
                  Като се обърна, видя зад себе си сенките на хилядите

              кърджалии и техните коне, които по незнайна причина от-
              казваха да навлязат в тая гора, в която по него време се на-
              мираха хората на Кръстан войвода.
                  –  Не зная защо се спряха – рече Стойко Глог на Вели-
              зар. – Но каквато и да е причината, трябва да се радваме, че

              така стана.
                  –  Господ ни помогна! – обади се Деслав.
                  Останалите таксидиоти и хайдути се прекръстиха.


                                                                        179
   176   177   178   179   180   181   182   183   184   185   186