Page 176 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

В тоя момент Вълкадин си помисли, че както не всеки

вълк е звяр, така и не всеки турчин е чудовище, та заслу-
жава милост.
Затова скочи към Кръстан. И като го избута, му поп-
речи да стори това, което възнамеряваше да стори. Понеже
стрелата му не улучи Аслан, а профуча покрай кърджали-

ята.
Турчинът с белези по лицето чу как стрелата мина съв-
сем близо до него. Усети се. Приведе се и неизпускайки по-
водите на бялата кобила на Кара Фейзи от ръцете си, по-

бърза да избяга и да скрие както нея, така и себе си.
Кръстан хвърли яростен и неразбиращ поглед на Въл-
кадин. Миг – и зениците му отново се разшириха. Погледът
му пак стана като на човек, виждащ друг един свят. Тялото

му затрепери. Сетне падна на земята.
Кръстан вече не можеше да се бори с магията на Деспа.
Изгуби свяст и Вълкадин знаеше, че душата му вече бе само
и единствено в тялото на едноокия вълк. Там щеше да бъде

през цялата нощ.
Около тялото на войводата продължи да се сипе дъжд
от куршуми, които отскачаха от скалите. Нямаше време за
губене. По нареждане на Стойко Глог шестима от по-мла-
дите хайдути се събраха, та сложиха дряновите си тояги на

земята. Сетне вдигнаха Кръстан и положиха тялото му
върху дървените сопи. Вдигнаха ги и така понесоха войво-
дата напред – накъдето ги водеше Едноокия.

174