Page 171 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Сетне слънцето залезе.

И в него миг Кръстан падна на колене. Не изгуби свяст,
ала нямаше достатъчно сили да се държи изправен и на кра-
ката си. Зениците му се разшириха. Погледът му стана като
на човек, който се взира в нещо отвъд тоя свят.
Али бег остана загледан в него няколко мига. Не разби-

раше причината за случилото се, но побърза да стигне до
тялото му, та сам да забие острието на ятагана си в гърдите
му.
Затова заедно с още няколко кърджалии се възкачи на

скалната тераса на водопада. Надвеси се над войводата,
който седеше на колене и подпирайки се на ръцете си.
Али бег вдигна високо ятагана си, готов да нанесе фа-
талния удар.

Тогава като от нищото се появи огромен едноок вълк с
оголени бели зъби. Звярът избута Али бег назад и накара
останалите кърджалии да отстъпят. Няколко мига след по-
явата му от небесата започнаха да се сипят стрели, първите

от които повалиха двама от мъжете до Али бег.
От стената от водни пръски насреща му заискачаха так-
сидиоти и хайдути.
Прехвърляха се от камък на камък и премятаха телата
си във въздуха сякаш бяха окрилени от невидима сила, ко-

ято им помагаше да се носят свободно из въздуха. Бяха въ-
оръжени със здрави дрянови тояги – по-възрастните мъже

169