Page 166 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

изпървом Кара Фейзи, а подир него – цялата му орда от въ-

оръжени кърджалии, възседнали коне.
– Претърсете гората! – викна Кара Фейзи на хората си.
В него миг Стойко Глог даде знак на Вълкадин, че не-
говият вълк вече може да ги води.
И всички таксидиоти и хайдути тръгнаха подир Едноо-

кия.

КРЪСТАН
На четвъртия ден от началото на Вълчите празници

слънцето изгря на облачно небе, та мрачината в дълбокото
ждрело се оттегли бавно.
И като се развидели, Кръстан се събуди.
Бушуващите води го бяха изхвърлили на една скала,

която се издигаше насред дивата река подобно остров, в
който носещото камъни и изкоренени дървета течение се
разбиваше със страшна сила, та се разделяше на две, вди-
гайки висока стена от водни пръски във въздуха. И на съ-

щата тая мокрена от пръските на реката и студена като лед
скала сега лежеше Кръстан.
Опита се да помръдне. Но не успя. Не му позволи бол-
ката от все още незарасналите рани, които кърджалиите му
бяха оставили. Реката, макар и пощадила живота му, бе

блъскала тялото му в остри скали, та сега ребрата и лявата
му ръка бяха потрошени.

164