Page 165 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

като лист и движенията му бяха некоординирани. Бе при-

личен на хванато в капан животно, което търсеше изход, та
да спаси живота си.
Едва няколко мига по-късно от отсрещния край на го-
рата се чуха звуци. Кършеха се клони – нещо там се дви-
жеше.

И Огнян, като се обърна към мястото, откъдето идеха
звуците, извика – при това в гласа му ясно се долавяше па-
нически ужас:
– Ага, недей! Аз съм Огнян! На Кръстан хората са в

гората!
Чул тия думи, Стойко Глог не се поколеба, а отпусна
десницата си.
Стрелата му полетя право към Огнян и се заби в гърба

му.
Момъкът падна на колене насред високите треви.
Ала първата стрела на Стойко Глок не бе успяла да от-
неме живота му. Трябваше втора. Такава обаче не дойде.

Понеже още преди нея дойдоха хиляди изстрели от
другия край на гората. И куршумите им се забиха със
страшна сила в Огнян, та от тялото му бликнаха кърви, а от
силяха и дисагите му се разсипаха стотици жълтици.
Когато Огнян падна вече мъртъв насред тревата и жъл-

тиците, покрити с горещата му кръв, от оная част на гората,
откъдето бяха дошли изстрелите, дето го погубиха, излезе

163