Page 163 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

На Огнян му се искаше да издържи на погледа на ста-

реца, ала присвитите очи на оня го гледаха строго и изпита-
телно. Диреха истината.
Сам момъкът усети, че на лицето му се изписа страх.
Някой бе узнал за предателството му.
Стойко Глог му рече само:

– Ти ще си тоя, който ще излезе първи от гората.
Сетне взе лъка на един от младите хайдути. Извади
една само стрела от колчана му. И като опъна тетивата на
лъка, каза пак на Огнян:

– Върви.

ВЪЛКАДИН
– Върви – заповяда Стойко Глог на Огнян.

И Вълкадин, следван от едноокия вълк, в чието тяло тая
нощ бе душата на Кръстан, се приближи до Огнян. Искаше
му се да го огледа по-добре, понеже знаеше каква опасност
грозеше момъка.

Хубав беше Огнян. Красив и силен. Млад. Както го гле-
даше, Вълкадин усети, че го обзема надеждата, че това, ко-
ето бе научил от Кръстан, ще се окаже лъжа. Искаше му се
Огнян да не бе предателят, та животът му да бъде поща-
ден…

Стойко Глог показа пътя на Огнян. И младият хайду-
тин, останал без друг избор, продължи напред, та излезе сам
на Гарванов камък.

161