Page 160 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

В тъмното се чуха стъпки. Човешки стъпки. Ала тоя чо-

век не бе сам. Стойко Глог различи и стъпки на нещо чети-
рикрако, което вървеше редом с човека.
Старецът не можеше да види в тъмното приближава-
щите се фигури. Но щом стъпките утихнаха, та ония прес-
танаха да вървят, се чу гласът на човека, който приближа-

ваше:
– Праща ме Кръстан войвода! Да ви заведа при него!
Гласът се стори познат на Стойко. Като че да бе на
малко момче.

По-сетне различи и гласа на Огнян – един от по-мла-
дите хайдути. Той рече на новодошлия:
– Ние знаем къде да го търсим! Не ни е нужна по-
мощта ти!

– Ще го дирите на грешното място. Той няма да е там,
където отивате – каза новодошлият.
– И къде ще е? – пита друг един таксидиот.
– Не зная… Но този вълк знае. Той ще ни отведе при

войводата.
После пак Огнян:
– Махайте се оттук!
Чу се и как хайдутинът опъва тетивата на лъка си.
– Искам да говоря със Стойко Глог! – викна новодош-

лият.
И Стойко, чул името си, пристъпи напред – към тоя,
който го извика.

158