Page 157 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

смъртта си сред пламъците, които обхванали каменната им

кула… След изпепеляването на Караеврен, населението на
Странджа, хвърлено в ужас, започна да напуска масово се-
лата и да бяга към Анхиалско, откъдето отчаяно да моли
Портата за помощ срещу набезите на Али Молла.
Стойко нищо не отвърна. Понеже добре знаеше, че Ве-

лизар казва истината.
А Велизар продължи и го пита:
– Това ли искаш да сториш? Да построиш кула, в ко-
ято всичките жители на Мисловщица да се скрият подобно

мишки, вместо да грабнат оръжията и да се бият? И накрая
всички да изгорят като жителите на Караеврен… И какво
ще стане по-сетне? Всички села от Изнебол кабасъ ще се
вдигнат към Анхиало и безнадеждно ще молят Портата за

помощ, каквато нивга не ще получат? На това ли се надя-
ваш?
– Не всеки мъж в Мисловщица може да се бие, Вели-
заре – въздъхна Стойко. – Не всеки е таксидиот.

– Така е – съгласи се Велизар. – Но има един, който е
таксидиот и който вместо да се бори с врага, та да не до-
пусне нападение от него, реди камъни, сред които жителите
на селото му ще бъдат изпепелени.
Млади бяха тия момчета, но Стойко Глог не можеше да

отрече правотата на думите им. Навярно затова Господ е
запазил силите ми толкова дълго време – за да помогна още
веднъж на Кръстан, помисли си той и хвърли един поглед

155