Page 152 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

и синът му Али бег са излезли с ордите си и опожаряват

Трънските гори и села… Всичко това караше Стойко да ра-
боти все по-усърдно и бързо по кулата, която си бе наумил
да сътвори. Усещаше, че денят, в който едно такова съоръ-
жение ще определи съдбата на хората от Мисловщица, наб-
лижава.

Затова ден и нощ мъкнеше и обработваше тежки ка-
мъни, от които по-късно се издигаха стените на кулата. Ръ-
цете не стареца станаха целите в рани и мазоли. Заради дя-
лането на камъните бяха побелели, сякаш покрити с

брашно. Сам Стойко се изненадваше, че силите още не бяха
напуснали тялото му, та той продължаваше да се усеща все
тъй здрав и изпълнен с живец. Понякога обаче на ума му
лягаше и тая мисъл, че още не бе свършил земните си дела,

заради които бе пратен на тоя свят, та заради това Господ
все още не бе отнел силите му.
Мислейки такива неща и продължавайки да реди ка-
менните блокове по стената на кулата, един ден Стойко

Глог чу птичи песни – такива, каквито иначе не се чуваха
по това време на годината.
Първо песен на славей – след нея старецът остави ка-
мъните, та хвърли поглед на гората, откъдето дойде пе-
сента. Няколко мига по-сетне пак откъм близките дървета

като че запя кукувица.
Стойко Глог добре знаеше що значат тия песни.

150