Page 148 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Като затвори едното си око и сви уши, вълкът заскимтя

доволно. Няколко мига по-късно обаче се обърна и даде
знак на Вълкадин да го последва.
Момчето с право се досещаше, че звярът навярно ще го
поведе към Гарванов камък, за предупреди останалите хора
от четата на Кръстан за приближаващата опасност.

Преди да тръгне след него обаче, Вълкадин се върна
при Деспа. Коленичи до нея. Разтвори дрехата ѝ над гър-
дите. Извади няколко от трънчетата, които Стойко Глог му
бе дал, и ги заби в тялото ѝ с думите:

– Сбогом, майко...
Сетне последва вълка.
И двамата се изгубиха в синкавите мъгли на гората.

СТОЙКО ГЛОГ
– Скоро наближават Вълчите празници… – каза
Стойко Глог на Деспа, която приготвяше багажа за тръг-
ване и товареше с него гърба на Калинко.

Стойко обичаше снаха си, но въпреки това не му се нра-
веха магиите, с които тя се занимаваше.
– А ти кога започна да вярваш в тези неща? – пошегува
се с него Деспа и го дари с усмивка. – Или вярваш само в
своите вампири?

– Знам само, че горите не са място за сама жена с дете
– отвърна ѝ старецът. – И то точно по това време, когато
зимата иде…

146