Page 151 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Трънско бе немислимо. Да се разчита на късмета, че тур-

ците ще подминат Мисловщица, би било неразумно – на
Стойко Глог това му бе пределно ясно.
Сам той осъзнаваше необходимостта от мерки за борба
с кърджалиите. Селото трябваше да бъде подготвено да се
противопостави на набезите им. Затова старецът бе решен

да построи висока каменна кула, в която при нужда хората
от Мисловщица да могат да намерят укритие – както за себе
си, така и за животните и житото си.
Строежа на същата тая кула Стойко започна преди

доста време. Но съграждането ѝ бе трудоемко и вървеше
твърде бавно – все пак тя трябваше да се отличава с големи
размери, та да побере всичките жители на Мисловщица за-
едно с техните животни.

След като Деспа и Вълкадин заминаха, Стойко Глог бе
почти непрестанно на строежа. Работата бе единственото
нещо, което успяваше поне понякога да прогони черните
мисли от главата му и притеснението за снаха му и внук му.

Изминаха няколко дни и също толкова нощи, през които от
тях нямаше ни вест, ни кост. Дойдоха и Вълчите празници
– обикновено Стойко не им обръщаше внимание, но тоя път
му се стори, че откакто започнаха те, горите наоколо при-
добиха по-злокобен вид. Нощем гарвани грачеха грозно, а

над далечните гори небето червенееше – като че някъде
имаше пожари. Старецът виждаше и притеснението по ли-
цата на селяните. Неведнъж чу и мълвите им, че Кара Фейзи

149