Page 154 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

помежду си, използвайки езика на птиците. И песните им се

носеха над планините… Стойко научи птичия език от една
баба в Куской, която го приюти и която се грижеше за него
в продължение на няколко месеца, през които раните му,
останали след побоя на турците, успяха да заздравеят.
Сетне се върна в родните Трънски земи и при хайдушката

си чета, та научи и останалите хайдути на птичия език. След
години обаче започнаха да идват и нови, по-млади момчета,
на които езикът все по-трудно им се удаваше, а и сам
Стойко намираше все по-малко време да ги научи.

Старецът, застанал досами каменните стени на все още
градящата се кула на Мисловщица, остана загледан още ня-
колко мига към сенките на дърветата, откъдето бяха дошли
птичите песни.

И ето, от гората се появиха две фигури. Двама млади
мъже с мъх над устните вместо мустаци. Иначе силни и
здрави. Наметнати бяха с ямурлуци и носеха черни гугли.
И въоръжени – с колчани, пълни със стрели, и дълги бели

лъкове. В ръцете си стискаха яки тояги от дрян.
Стойко веднага ги позна – братята Живко и Велизар.
Когато бяха малки момчета, Стойко сам ги бе учил на тай-
ните бойни умения на таксидиотите.
Братята приближиха плахо Стойко.

Навлязоха сред стените на кулата – едва тогава загово-
риха. Пръв започна Велизар:
– Кара Фейзи разгроми четата ни...

152