Page 158 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

на своята дрянова тояга, която бе оставена подпряна на ка-

менния зид на кулата.
Стара беше тая тояга и по нея личаха множество раз-
рези от срещата ѝ с остриетата на кърджалийските ятагани,
които обаче не бяха успели да я разсекат. И дълбоко в раз-
резите на тоягата дървото бе попило черни кърви и кал от-

преди много години.
В последно време Стойко живееше с мисълта, че до
края на земния си път вече ще използва дряновата си тояга
само за да се подпира на нея. Не вярваше, че отново ще му

се наложи да я използва за това, за което я използваше нав-
ремето – когато бе войвода на четата, която сега Кръстан
водеше.
– Никой не познава тия гори така, както ти ги знаеш –

рече му Живко. – Трябва някой да ни води.
За миг погледът на Стойко се спря на върхарите на да-
лечните гори, над които небето червенееше и където се из-
дигаха облаци дим. Някъде там, помисли си Стойко, бяха

Деспа и Вълкадин…
Старецът грабна дряновата тояга. Стисна я здраво и
рече само:
– Да вървим.
…

И Стойко Глог поведе Велизар и Живко към Гарванов
камък, където по правило се сбираха хайдутите. Навлязоха
вдън дълбоки гори. Бродиха цял ден в пълно мълчание.

156