Page 161 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

И старецът наистина различи в мрака фигурата на

малко момче. А до него – дишайки тежко, стоеше едноок
вълк, който като че бранеше живота на детето. Понеже
звярът не помръдваше от мястото си. Стоеше неотлъчно до
момчето.
Като се приближи още малко, Стойко Глог разпозна

Вълкадин, та не можа да повярва на очите си. И като го
позна, забърза крачка, та да стигне по-бързо до него.
– Здравей, дядо – с тия думи посрещна Вълкадин
Стойко.

Плахо пристъпи старецът до внук си, понеже вълкът не
сваляше едното си око от него. Стойко не знаеше откъде се
бе появил този звяр, но първо му дойде друг един въпрос:
– А майка ти? – дълбоко в себе си навярно сам се до-

сещаше за отговора на тоя въпрос, ала все пак трябваше да
го зададе.
Вълкадин нищо не продума.
Стойко пак пита:

– Кърджалиите ли?
Момчето кимна.
Узнал за смъртта на Деспа, старецът усети такава една
болка в гърдите, която му попречи да си поеме въздух. Как
щеше да съобщи и на сина си Радомир, че жена му е мър-

тва?
Вълкадин имаше обаче да му казва нещо по-спешно:

159