Page 164 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 164
Васил Попов
СТОЙКО ГЛОГ
Опънал тетивата на лъка си, Стойко Глог не изпускаше
от погледа си Огнян, който сам се показа на възвишението.
Старецът повярва на думите на своя внук и на предуп-
реждението му за предателството на Огнян. Нямаше обаче
как просто да обясни на останалите хайдути и таксидиоти
причината да не търсят Кръстан на Гарванов камък, а
вместо това да последват един едноок вълк и да послушат
появилото се като от нищото и заедно със същия този звяр
момче.
Затова Стойко Глог трябваше да постави верността на
Огнян на изпитание, ала без да подлага на риск живота на
останалите хайдути.
И сега старецът, подобно всички останали хайдути и
таксидиоти, стоеше скрит сред сенките на гората и внима-
телно наблюдаваше плахо крачещия сред високите треви на
Гарванов камък Огнян. До Стойко Глог бяха Вълкадин и
едноокият звяр, първият от които не издаваше нито звук в
очакване на това, което предстоеше да се случи, а вторият
дишаше тежко и ръмжеше, оголил белите си зъби – сякаш
единствен той не се съмняваше в предателството на Огнян,
та бе готов да го разкъса на мига.
Когато стигна голямата скала на възвишението, Огнян
се спря. Започна да се оглежда. Като че диреше нещо. Пог-
ледът му шареше все сред дърветата, а тялото му трепереше
162
