Page 168 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

13
Първите кърджалии дойдоха по икиндия .
Кръстан видя силуетите им в далечината. Водеше ги
синът на Кара Фейзи – Али бег.
Бяха още твърде далеч. Грохотът на водопадите в ждре-
лото заглушаваше гласовете и стъпките им. Виещите се във
въздуха пръски правеха силуетите им прилични на синкави

водни духове. Придвижваха се бавно по каменистия бряг на
реката. Конете им също вървяха мъчно. С треперещи крака
животните стъпваха плахо, плъзгайки и препъвайки се в
мокрите камъни.

Видял приближаващата опасност, Кръстан опипа с дес-
ница силяха си – с почуда разбра, че всичките оръжия си
бяха на мястото. Барутниците обаче бяха целите пълни с
вода и това правеше кремъчните му пищови безполезни.

Можеше да разчита единствено на хладното острие на ка-
ракулака. Преди всичко обаче трябваше да заеме друга по-
зиция и да намери укритие.
Трябваше да преодолее болката от раните и изпочупе-

ните кости. Стиснал зъби, нагази във водата. Опитвайки с
все сили да се противопостави на течението ѝ, съумя да се
добере до един водопад, чиито води се спускаха по няколко
малки скални тераси. Кръстан се качи на една от тях и ос-

13
икиндия – късно следобед, надвечер.
166