Page 172 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

въртяха толкова бързо сопите си, че изглеждаше сякаш

имаха в ръцете си не една, а няколко такива.
Срещу Али бег и редом до едноокия вълк застана един
старец с висок ръст, гъсти вежди и намръщени очи със зап-
лашителен поглед. И той – подобно останалите таксидиоти
около Али бег, бе стиснал здраво тоягата си от дрян, готов

да я използва всеки момент.
Синът на Кара Фейзи съжали още повече задето бе
сглупил и не бе запазил барута си сух. Точно в тоя момент
пищовите щяха да са му от полза. Сега обаче не бе сигурен,

че с ятагана си ще успее да надвие тези мъже, които бора-
веха със сопите и лъковете си толкова добре.
Увереността, с която само допреди няколко мига бе из-
пълнен Али бег, се бе изпарила изведнъж и на нейно място

се появи панически страх.

ВЪЛКАДИН
Вълкадин стоеше настрана и на брега на буйната река.

И оттам наблюдаваше случващото се.
Тая вечер за първи път видя таксидиотите в бой.
По него време Стойто Глог стоеше между Али бег и
Кръстан. Последният все още не бе изгубил свяст, но се
виждаше, че се опитва всячески да остане възможно най-

дълго на себе си и да се противопостави на магията на
Деспа. Но едноокият вълк вече бе там – до тялото на войво-
дата, и го пазеше – също като Стойко Глог.

170