Page 175 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

и бе твърде уморен. Вече дори не можеше да проумее случ-

ващото се около него. Беше като опиянен и имаше усеща-
нето, че всичко видяно и преживяно е просто един сън.
Няколко мига по-късно обаче стана нещо, което го из-
вади от тоя сън.
Понеже видя Кръстан, грабнал лък – навярно го бе взел

от един от падналите мъртви и близо до него хайдути.
Войводата бе опънал тетивата и насочил стрелата си
към един млад кърджалия с руси коси и обезобразено лице,
който по него време водеше след себе си бялата кобила на

Кара Фейзи, та дори не бе забелязал опасността, която го
грозеше.
Вълкадин веднага го позна. Това бе оня мъж, чието име
момчето не знаеше, но то бе Аслан. Именно него Вълкадин

видя преди три дни да се грижи за кучетата и конете и то-
гава си бе помислил, че бе различен от останалите кърджа-
лии.
Сега същият този Аслан щеше да умре, погубен от стре-

лата на Кръстан войвода.
И докато Вълкадин наблюдаваше случващото се пред
очите му, в съзнанието му изплуваха последните думи, ко-
ито Деспа му рече: И помни: не всеки вълк е звяр. И Вълка-
дин, спомнил тези думи на майка си, си помисли, че тя, като

ги е казвала, не е имала предвид само вълците.

173