Page 180 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

тъмната нощ. Обезумял от ярост и с окървавено лице, Али

бег също яздеше близо до баща си.
И Ерджан виждаше таксидиотите и младите хайдути
съвсем близо пред себе си, та знаеше, че този път хората на
Кръстан няма как да се измъкнат.
По някое време обаче хайдутите навлязоха в древна

дъбрава, обградена от равнини и хълмове, та сетне се изгу-
биха сред тежките сенки на вековните ѝ дървета. И Ерджан
си помисли, че и кърджалиите на Кара Фейзи ще ги послед-
ват. Ала то не стана така.

Понеже Кара Фейзи, като стигна досами началото на
гората, опъна юздите на бялата си кобила.
Кохейлан заби копита в земята и замря на място.
Кара Фейзи извика на хората си:

– Спрете всички!
Ерджан Али Нироглу не вярваше, че тая вълна от кър-
джалии и коне, дето беше зад него, ще може да спре така
изведнъж, та мислеше че ще бъде пометен от нея. Един по

един обаче кърджалиите все пак съумяха да спрат навреме
конете си, та да изпълнят заповедта на Кара Фейзи.
Неразбрал причината за случилото се, Ерджан Али Ни-
роглу се обърна към главатаря. Пита го:
– Ага, защо спряхме?

Кара Фейзи мълчеше. Имаше причина за това свое ре-
шение. Ала, види се, не искаше да я сподели.

178