Page 183 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

на реката бе като вкопано в земята. И по средата на същото

това корито се извисяваше хълм подобен остров, който за
кратко бе разделял течението на вече несъществуващата
река – в него водите ѝ са се разбивали, та на това място те-
чението се е разделяло на две такива, ала само за малко. По-
неже след същия този остров, водите отново са се събирали

в едно.
И Вълкадин видя – видяха и таксидиотите и хайдутите,
два големи каменни моста.
И първият мост бе с три свода, най-големият от които

бе средният. На сводовете на страничните му ребра личаха
малки полукръгли отвори за оттичане на вода, а по ръбовете
му бе изграден нисък каменен парапет. Каменните блокове,
от които бе направен мостът, бяха бели, гладки и стара-

телно обработени. По всичко личеше, че е направен от ръце
на изкусни майстори, та сега се издигаше високо и гордо.
Стоеше здрав и изглеждаше непоклатим. Способен да ус-
тои и на времето, и на най-дивото течение.

Тоя първи мост водеше до острова в средата на пресъх-
налото речно корито. А от острова до отсрещния бряг от-
веждаше вторият мост.
И като гледаше тоя втори мост, Вълкадин с право си
мислеше, че бе съграден от хора, различни от тия, които са

направили първия. Понеже камъните му не бяха тъй добре
обработени, а груби и основите му изглеждаха нестабилни.
Дори сводовете му бяха неравни, та сякаш всеки момент

181