Page 179 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 179
ОКОТО НА ВЪЛКА
– Влезем ли в дъбравата, измъкване от нея няма!
Кърджалиите, водени от Кара Фейзи и Али бег (види
се, последният бе оцелял след атаката на таксидиотите край
реката), препускаха диво и бяха вече съвсем близо до хай-
дутите. В мрака на нощта приличаха на прииждаща черна
вълна, която заплашваше всеки момент да залее Кръстан и
хората му.
Няколко мига Стойко Глог стоя като вцепенен и нез-
наещ що да стори. Вълкадин забеляза несигурността, която
се изписа по лицето му. Старецът като че знаеше за същес-
твуването на нещо в тая гора, заради което не искаше и се
страхуваше да навлиза в нея.
Въпреки това извика на таксидиотите и младите хай-
дути:
– Всички в гората!
ЕРДЖАН АЛИ НИРОГЛУ
Конският тропот на хилядите копита караше земята да
се тресе. Нощта бе оглушена от виковете на кърджалиите.
Ерджан усещаше как конят му препуска като окрилен –
вълната от хиляди жребци зад него го бе понесла, та не му
даваше да спре.
Както всеки път, така и тоя той яздеше редом до Кара
Фейзи – главатарят бе на гърба на своята Кохейлан, чиито
сребристобяло тяло и също такава грива сякаш светеха в
177
