Page 174 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Тая вечер навярно Али бег и хората му щяха всичките

да погинат, ако не бе дошъл навреме Кара Фейзи – старият
главатар на кърджалиите преследваше Стойко Глог и хай-
дутите още от Гарванов камък.
Атаката на Кара Фейзи дойде от високите части на
ждрелото, докъдето водните пръски не достигаха. Затова и

той, и хората му – хиляди кърджалии, чийто барут в оръжи-
ята бе останал сух, стреляха с пищовите си.
– Трябва да се махаме оттук! – Вълкадин чу един от
таксидиотите да вика тия думи на Стойко Глог.

Старецът помогна на Кръстан да стъпи отново на кра-
ката си. Трябваше да се махнат по-скоро от скалната тераса,
понеже около тях се сипеха куршуми, всеки един от които
можеше да отнеме живота им. И войводата наистина се из-

прави – макар и мъчно и с поглед, гледащ сякаш към друг
свят. Двамата успяха да се доберат до брега.
Сетне едноокият вълк отново ги поведе.
И всички таксидиоти и хайдути тръгнаха надолу по те-

чението на реката, преследвани от кърджалии и обсипвани
от куршумите им. Изстрелите им не се чуваха – и те, по-
добно виковете на мъжете, биваха заглушени от грохота на
реката, та само се виждаше как пищовите просветват сред
вече все по-бързо сгъстяващата се тъмнина като светкавици

на голяма буря, идеща отдалеч.
То се знае, Вълкадин също тръгна заедно с таксидио-
тите и след едноокия вълк. Не бе спал от дълго време насам

172