Page 173 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Това, което стана по-сетне, се случи твърде бързо.

Стойко Глог завъртя дряновата си сопа и я запрати със
страшна сила към Али бег. Синът на Кара Фейзи успя да
отбие атаката с ятагана си. Острието му срещна тоягата на
стареца – не успя да я разсече. Кърджалията обаче не съумя
да избегне втория удар, който отвори кървава рана на че-

лото му – след него Али бег полетя надолу по камъните.
С все същото ненарушимо самообладание Стойко про-
дължи да се бие с останалите турци и да отнема животите
им. Едва ли не с презрение той тикаше към дъното на реката

тия идещи към него опулени лица с разчекнати от усилие и
рев уста.
Останалите таксидиоти също вече мереха силите си с
тези на кърджалиите. Вълкадин само виждаше отворените

усти и издутите жили по вратовете на тия мъже. Не можеше
да ги чуе, но знаеше, че викаха яростно – грохотът на реката
заглушаваше виковете им. Но Вълкадин четеше по лицата
им. По тия на кърджалиите разбра, че първите им викове са

викове на ярост. Миг по-късно се превърнаха във викове на
разочарование и болка. И накрая – във викове на отчаяние
и безпомощност.
Макар и млади и самоуверени, хората на Али бег ня-
маха опит, с какъвто разполагаха особено старите таксиди-

оти, прекарали целия си живот в тренировки и изучавайки
старите бойни умения на таксидите.

171