Page 169 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

тана скрит зад камъните ѝ. Мястото беше добро. Бе нави-

соко и имаше видимост към приближаващите се кърджа-
лии.

АЛИ БЕГ
Щом видя Кръстан в далечината, Али бег усети как

кръвта му кипва. Сърцето му заби лудо – като на хищник,
съзрял плячката пред себе си.
Изпървом му се стори странно, че Кръстан изобщо бе
жив. Но не го мисли много. Даде знак на хората си да про-

дължат напред и да атакуват.
Придвижването по мокрените от пръските на реката и
водопадите брегове обаче бе бавно. На конете им бе най-
трудно. И докато приближаваха все тъй бавно войводата,

Али бег не изпускаше последния от погледа си – тежко ра-
нен, Кръстан успя да се добере до една от скалните тераси
на бушуващ водопад. Намерил укритие, остана на това
място. Ала бе сам и ранен. Али бег знаеше, че оня няма къде

да му избяга, та да се измъкне.
Бяха вече съвсем близо, когато синът на Кара Фейзи
даде нареждане на хората си да стрелят. И той – също като
тях, извади пищова си. Оръжията обаче не пукнаха. Понеже
водните пръски, носени от вятъра и заливащи кърджалиите,

бяха намокрили барута в оръжията им. Дори барутниците
им не бяха останали сухи.

167