Page 170 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Осъзнал глупавата грешка и несъобразителността, за-

ради които сега пищовите на кърджалиите бяха неизполз-
ваеми, Али бег се ядоса още повече. Въпреки това числе-
ното превъзходство, което имаха той и хората му, продъл-
жаваше да му вдъхва увереност. Той извади ятагана си. Бит-
ката с Кръстан щеше да се води на нож.

Първите няколко кърджалии, дръзнали да се покатерят
по скалите към Кръстан, паднаха мъртви в реката – с пре-
рязани гърла или дълбоки прободни рани в гърдите. Войво-
дата успя да хвърли живи двама мъже – те паднаха от скал-

ната тераса, а сетне течението на реката ги погълна, та те се
изгубиха от погледа на Али бег.
Слънцето вече отиваше към заник.
Огненият му диск скоро щеше да се скрие и изглеж-

даше сякаш щеше да се потопи в реката. И червените му
лъчи обагриха водните пръски, които се издигаха високо
над течението и скалите. Цялото ждрело, обгърнато от тая
кървавочервена пелена, придоби злокобен вид.

И докато слънцето залязваше, Али бег забеляза как
Кръстан като че започна да губи съзнание. Това се стори
странно на кърджалията. Понеже никой от хората му не бе
успял да рани войводата, та причина за омаломощаването
му нямаше. Въпреки това Кръстан, неспирайки да се отбра-

нява и да погубва кърджалии, се опитваше да остане на себе
си и да не припадне. Невидима сякаш сила не му позволя-
ваше да остане повече на тоя свят.

168