Page 167 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Благодарение на магията на Деспа през изминалата

нощ душата му, вселена в тялото на едноокия вълк, направ-
ляваше звяра. Така Кръстан успя първо да спаси Вълкадин
от кърджалиите, а сетне да го отведе при Стойко Глог и ос-
таналите таксидиоти и хайдути, та да може момчето да ги
предупреди за предателството на Огнян, преди да стигнат

Гарванов камък. После вълкът, в чието тяло по него време
бе Кръстан, поведе четата към оная част на реката, където
бе истинското – човешкото, тяло на войводата. По някое
време обаче слънцето изгря и като сложи край на нощта,

Кръстан изгуби контрола си над Едноокия и се събуди на
скалата, на която лежеше и сега. Докъде бе успял вълкът да
заведе четата и беше ли тя вече близо до реката – това Кръс-
тан не знаеше. Оставаше му само да се надява, че хората му

ще успеят да го открият. Все пак бе спокоен, че бе съумял
да ги спаси от капана, който Огнян и Кара Фейзи им бяха
устроили на Гарванов камък.
Войводата прекара почти целия ден, непомръдвайки и

лежейки на скалния блок насред реката. Добре знаеше, че
ако не бе магията на Деспа, щеше да е отдавна мъртъв.
Иначе нямаше да преживее дори само падането в реката. И
сега усещаше как тялото му бързо се възстановява и лека-
полека се изпълва отново със сили, каквито черпеше от ед-

ноокия горски звяр, с чиято душа сега бе свързана и тази на
Кръстан.
…

165