Page 162 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

– Имам нещо да ти казвам, дядо. Ала искам да ти го

река насаме...

ОГНЯН
Наближаваха Гарванов камък. Щяха да стигнат мяс-
тото същата нощ, която се падаше четвъртата такава от на-

чалото на Вълчите празници.
Огнян не разбираше причината, поради която Стойко
Глог реши да позволи това момче, появило се като от ни-
щото в гората заедно със своя вълк, да дойде заедно с тях.

Едноокия също продължи да върви сред старите таксиди-
оти и хайдутите – присъствието му никак не се нравеше на
Огнян и го караше да усеща притеснение, което нарастваше
с приближаването на местността.

Накрая я стигнаха.
Гарванов камък бе малко, голо и обградено от гора въз-
вишение, насред което стърчеше изправен огромен каменен
блок с остър връх, покрит с дебели пластове мъх и лишеи.

Старите таксидиоти говореха, че преди много години това
място било древно светилище.
Но като стигнаха местността, таксидиотите не излязоха
на откритото. Понеже Стойко Глог, който ги водеше, им
даде знак да спрат и да изчакат скрити в гората.

Огнян усети опасността, та сърцето му започна да бие
диво.
Стойко Глог се приближи до него. Погледна го в очите.

160