Page 150 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Вълкадин кимна.

Стойко извади от джоба си шепа тръни от глог и ги
сложи в десницата на Вълкадин, като му рече:
– Ще гледаш да не ги губиш, нали? Те ще те пазят от
горските вампири… И за друго могат да ти послужат, нали
знаеш? Но ти гледай да не се стига дотам и да се върнете и

двамата по-бързо.
Момчето прибра в джоба си тръните от глог, които
Стойко му даде. Сетне излезе заедно с Деспа и Калинко
през портите на двора, та се изгуби от погледа на стареца.

...
По-късно Стойко Глог също излезе от двора на къщата.
Отправи се към покрайнините на Мисловщица, за да про-
дължи с това, което правеше през последните няколко дни.

Там – на едно малко скалисто възвишение близо до реката,
старецът ръководеше строеж на висока каменна кула. По-
магаха му и други мъже от селото.
През изминалите години неведнъж се бе случвало кър-

джалии да нападат селата в Изнебол кабасъ. Турците зап-
лашваха местното население с опожаряване и искаха от
него откупи, каквито често селяните не можеха да съберат
или даването на които не можеха да си позволят. Понеже
кърджалиите взимаха не само грошовете, ами и животните

и житото, без които оцеляването през мразовитите зими в

148