Page 145 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

над гърдите ѝ бе разкъсана и там в тялото личаха забити

няколко черни трънчета от глог.

ВЪЛКАДИН
Вълкадин притискаше с ръка раните на Деспа, но от тях
не преставаше да блика кръв. Сърцето му биеше лудо и па-

нически. Имаше чувството, че щеше да се пръсне. Знаеше
добре, че Деспа скоро щеше да издъхне в ръцете му.
Огледа се. Искаше му се да извика за помощ, но такава
нямаше откъде да дойде.

Съвсем наблизо Кръстан се биеше с кърджалиите и ку-
четата им, но и неговото тяло бе цялото в кървави рани, та
изглеждаше сякаш самият той ще падне всеки момент мър-
тъв. Въпреки това войводата не се предаваше. Запращаше

по враговете си скали и дървета с такива размери, че бе
чудно как успяваше изобщо да ги вдига от земята. Вълка-
дин с право си помисли, че силите на войводата идеха от
вълка, с чието тяло Кръстан бе свързан след магията на

Деспа.
Врагът обаче бе многоброен.
Вълкадин знаеше, че не може да очаква помощ от Кръс-
тан. А и той нямаше какво да направи.
Раните на Деспа бяха смъртоносни.

По едно време от устата ѝ бликна кръв.
В тоя момент Вълкадин наистина усети, че липсата на
кръвна връзка с тая жена нямаше никакво значение. Понеже

143