Page 142 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

месата на загиналите. Един от тях кацна до ранения кър-

джалия, който все още не бе завършил своя разказ. Птицата
го бе помислила за вече мъртъв и готов да се превърне в
нейна храна… Ерджан я изгони. Тя литна и кацна на най-
близкия клон – остана там да чака това, за което бе дошла.
Раненият пи още вода. Сетне продължи да говори:

– Кръстан – целият покрит с дълбоки рани, се изгуби
ей там – в мъглата – и раненият посочи мъглите и дърветата,
сред които за последно бе видял войводата. – Хората ни го
последваха. После слънцето залезе… И от същите тия

мъгли, в които изчезна войводата, се появи вълк. Огромен
кръвожаден звяр с едно само око… Като че сам Кръстан бе
станал на вълк и се връщаше като такъв за животите ни.
Кара Фейзи и Ерджан продължиха напред – към мяс-

тото, където Кръстан бе видян за последно. Впити дълбоко
в пръстта и сред шумата личаха едрите стъпки на войво-
дата, напоени с черната му кръв. Както и тези на вълка…
Сетне земята под краката им свърши, та двамата се спряха

на ръба на скала. На това място гората изведнъж свършваше
и долу – под нозете на Ерджан и Кара Фейзи, зейна пропаст
към скалисто ждрело, което прорязваше дълбоко плани-
ната.
Ерджан пристъпи плахо напред и погледна надолу, та

видя голяма река, която по течението си образуваше безб-
рой водопади. Водите ѝ се хвърляха бясно и със страшна
сила се блъскаха в острите скали на ждрелото, а сетне се

140