Page 140 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

нататък под сенките на дърветата Ерджан видя и първите

няколко човешки тела. Бяха с мъртвешки бели лица, отво-
рени очи, отпуснати усти, препълнени с кръв, и рани, някои
от които бяха прободни – от дълъг и остър нож, а други – в
гърдите, корема или главата, бяха от забилите се дълбоко в
тях куршуми.

Кара Фейзи продължаваше да води хората си напред.
Също като Ерджан и той гледаше внимателно труповете, та
се опитваше да разбере какво се бе случило.
Продължиха нататък.

И дълбоко в гората видяха още тела на мъртви кучета и
кърджалии, но те бяха срещнали смъртта си, премазани от
огромни камъни и също такива тежки стволове на дървета,
които се бяха търкаляли от хълмовете. Сякаш някакъв гор-

ски дух ги бе мятал по кърджалиите и кучетата на Кара
Фейзи, чиито тела сега лежаха прекършени и със счупени
глави.
Нататък гората започваше да се изкачва по стръмен

склон – и той покрит с трупове. Тук въздухът бе по-влажен
и сред дърветата се стелеха синкави мъгли, които прида-
ваха на гората дори по-призрачен и ужасяващ вид. Ерджан
дори извади пищова си – страх го бе, че от мъглите ще изс-
кочи някой звяр. А сред тях видя други безжизнени тела на

мъже и кучета. Но те, за разлика от тези, които бяха видели
досега, не бяха простреляни или премазани от камъни и
дървета.

138