Page 136 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

тръгнаха и кърджалиите, които допреди малко само ги дър-

жаха вързани. Кара Фейзи прати още от хората си след тях.
Първи стреля Кръстан.
Куршумът му повали едно от кучетата, които бяха най-
близо. После се чу изстрел от пушката на циганката. Ер-
джан видя уплашеното лице на жената, което изглеждаше

все по-ужасено след всеки път, в който тя успяваше да убие
някой от кърджалиите. За разлика от хората на Кара Фейзи,
тя не бе научена да понася хладнокръвно погубването на
човешки животи. И това ѝ личеше. Дори пушката в ръцете

ѝ трепереше неуверено.
Скрити сред боровите и брезови дървета в началото на
гората, Кръстан и циганката стреляха, но заедно с това отс-
тъпваха назад. По това време момчето и катърът отдавна

вече се бяха скрили дълбоко в гората. Скоро същото напра-
виха и войводата и циганката. Последваха ги кучетата и
кърджалиите.
Всички се скриха от погледа на Ерджан.

От гората започна да лъха още по-студен въздух. Ер-
джан имаше усещането, че стои пред входа на огромна пе-
щера. И някъде там – в тъмното ѝ, се чуваха само изстрели
и кучешки лай. После до ушите на Ерджан достигнаха и
други шумове. В тъмния лес се прекършваха клони и дър-

вета. Търкаляха се тежки скали. Сякаш огромен горски звяр
бродеше с тежки и бавни стъпки…
Слънцето залезе.

134