Page 134 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

ЕРДЖАН АЛИ НИРОГЛУ

Слънцето отиваше към заник. По него време Ерджан
яздеше редом до Кара Фейзи – от дясната страна на глава-
таря. От другата му бе синът му – Али бег. А зад тях – хи-
ляди кърджалии на коне. Само няколко от по-младите мъже
вървяха пеша пред Кара Фейзи със своите кучета. Послед-

ните бяха хванали следа, та водеха кърджалийската орда по
нея.
И излязоха насред малка полянка, след която следваше
друга гора. В началото си тя бе рядка – започваше с млади

борови дръвчета, високи неповече от мъж със среден ръст.
И сред тях белееха тънките стволове на брези, чиито жълти
листа все още успяваха да се задържат на приличните на
клечки клони. Но вътре – дълбоко в леса, дърветата бяха

прораснали толкова нагъсто, че короните им, макар и с вече
окапали по това време на годината листа, почти не пропус-
каха слънчева светлина, поради което много от брезите, дъ-
бовете и боровете стърчаха като изсъхнали и умираха

бавно.
Но там – в началото на гората, сред младите борови
дръвчета и брезите с жълти корони, осветени от последните
лъчи на залязващото слънце, хората на Кара Фейзи попад-
наха на тия, по чиито следи вървяха от известно време.

Ерджан видя първо циганката. Сетне напред излезе и
Кръстан войвода. Последва го едно чернокосо момче, което
водеше след себе си катър.

132