Page 135 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Кучетата започнаха да лаят диво. Турците, които стис-

каха здраво въжетата им, едва успяваха да ги удържат.
Циганката вдигна пушката си. До нея Кръстан извади
един от кремъклиите от силяха си и грабна в лявата ръка
дългия нож каракулак.
Ерджан също извади своя пищов. И макар да имаше зад

гърба си хиляди хора, а враговете насреща му да бяха едва
трима (при това единият от тях бе малко момче), Ерджан
Али Нироглу все пак усети как го побиват тръпки. Имаше
лошо усещане. Слънцето щеше да залезе съвсем скоро и той

чувстваше вече хладината на гората, която се извисяваше
срещу му като черна стена.
Пръв заговори Кара Фейзи. Той каза на циганката:
– Дошъл съм само за Кръстан войвода.

А тя му каза:
– Кръстан спаси живота на сина ми. Както и моя… От
твоите хора, ага.
Сетне добави:

– Няма да ти го предам.
Циганката се опитваше да звучи смела и уверена. Но
Ерджан долавяше страх в гласа ѝ, който трепереше и я ка-
раше да звучи несигурна.
– Пуснете кучетата – каза преспокойно Кара Фейзи.

По лицето на агата нямаше и следа от притеснение.
Усетили отпуснатите въжета и оголили острите си
зъби, кучетата хукнаха напред като побеснели. След тях

133