Page 133 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

– Кръвта, Вълкадине – тая, заради която плачеш, не

струва нищо, когато я няма любовта – рече му Кръстан вой-
вода. – Бих заменил всяка капка кръв, която ме свърза с
ония хора, за малко обич.
И още му каза:
– Ти си късметлия. Понеже имаш майка, която те

обича.
Вълкадин изпита срам задето бе страдал и като че не се
бе замислял за любовта, с която го даряваше Деспа.
Войводата избърса сълзите от очите си. Види се, по-

бърза да заговори за друго – казал бе каквото имаше да
казва на Вълкадин. И го пита:
– Видях те да забиваш тръни от глог в телата на мърт-
вите турци… Кой те научи на това?

Вълкадин му отвърна:
– Дядо ми ме е учил да правя така… Тръните от глог
пазят телата на мъртвите и не им дават да се превърнат във
вампири.

– Как се казва дядо ти? – пита го още Кръстан.
– Стойко Глог – каза преспокойно момчето.
В него миг по лицето на Кръстан се изписа удивление.
Той като че познаваше дядото на Вълкадин.
– Стойко Глог е твой дядо?!

– Да… Защо?
– Защото Стойко Глог водеше четата ми, преди аз да
стана нейн войвода… – рече Кръстан.

131