Page 128 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Ерджан Али Нироглу имаше ръст среден и по него

време тялото му бе дебело – като вървеше, коремът му стър-
чеше напред. Ръцете му бяха големи, но с къси пръсти. А
под топчестия нос се спускаха два черни мустака.
Ерджан бе сред най-приближените хора на Кара Фейзи.
– Ага – заговори плахо Ерджан, – трябва да ти кажа

нещо.
– Говори свободно – рече му Кара Фейзи.
– Има нещо странно в тия гори… От няколко дни и
нощи чувам в тях такива едни песни, каквито птиците пеят

напролет. Пък сега зимата чука на вратата... Птици, които
трябва отдавна да са отлетели на юг…
Кара Фейзи замълча за няколко мига.
Аслан също се заслуша. Наистина някъде в далечината

пееше славей. После се чу и песента на кос…
– Не го мисли – рече преспокойно Кара Фейзи.
Сетне се приближи до Кохейлан. И се метна с лекота на
гърба ѝ.

Кобилата – иначе здрава и силна, започна да подскача
и нервно да мята гривата си. Като че не искаше да носи тоя
мъж на гърба си.
– Трябва да вървим – рече Кара Фейзи. – Скоро ще
стигнем Гарванов камък.

126