Page 127 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

хладното утро в Трънската гора, а лицето на Аслан като че

да бе огряно от жарко пустинно слънце. Кобилата пред него
пръхтеше и дъвчеше спокойно сочните ябълки от ръката
му, пък той чуваше тропот от хиляди конски копита. Стори
му се дори, че чува как пророкът Мохамед шепне слова –
говореше с гласа на Кара Фейзи. Ала по-тихо и още по-спо-

койно от агата.
И Аслан имаше усещането, че пред него стои свещено
животно. Дарено с красота, дошла от древни времена и да-
лечни пустини. И стигнала до тоя ден. В тая хладна Трънска

гора...
Кара Фейзи продължи:
– Тия пет кобили били кръстени от пророка Мохамед.
На първата той дал името Хамдани. Втората и третата кръс-

тил Абаян и Дахман. Четвъртата нарекъл Сиглави…
Сетне каза още:
– Петата получила име като това на кобилата, която
стои пред тебе, Аслане. Нарекъл я Кохейлан… От тия пет

кобили на Мохамед тръгнали петте рода на най-красивите
арабски коне.
И Аслан наистина вярваше, че кобилата пред него е
наследила красотата на Ал Хамса – Петте, както ги нарече
Кара Фейзи в своята история.

...
Кара Фейзи тъкмо бе свършил своя разказ, когато към
него се приближи Ерджан Али Нироглу.

125